Искам

Искам да се събудя сутрин,
и да срещна очите ти.
Искам с открито сърце
да погаля лицето ти.
Искам любовта ти за себе си,
знам, че е егоистично.
Знам, че бъркам някъде,
но този път е различно.
Искам само да те виждам,
да срещам нежния ти поглед.
Да станеш мой приятел верен!
Да искам нещо повече – не мога!
Реклами

Твоят избор…

Ти избра да си отидеш,
и ни обрече на тъга.
Бъди щастлив, където си,
а ние ще живеем в самота…
Брегът е пуст, морето те зове,
но не ще го видиш вече ти.
Само лодките ще ни напомнят,
че някога моряк си бил и ти.
Брегът безлюден е, и иде зима.
Опустява малкото градче.
Дойде ли този миг – да си замина?
Не знам това, но знам, че ще живееш
завинаги във моето сърце!

Пепеляшка

В страна далечна и незнайна живееше момиче.
Щастливо бе със свойте тайни, обичаше да тича.
Пастрокът и бе много строг, а майка и бе скромна.
Животът им вървеше зле, и тя не бе доволна.
Момичето бе много тъжно – плачеше и ден и нощ,
спеше малко през нощта, през деня то бе нещастно.
Наричаше се Пепеляшка! Тъй виждаше живота свой –
в началото като слугиня, по-късно в приказна принцеса.
Но приказката бе едно, животът – нещо друго.
В приказките стават чудеса, но животът не е приказка!
Пепеляшка бе нещастна! Първата любов изгуби,
втората бе подла и безчестна, третата пък трая месец само.
Съдбата и бе много тежка, тежък бе и нейният живот,
но ето, че за сетен път тя срещна новата любов.
Щастлива беше с него Пепеляшка, но много хора ги деляха.
Един от тях бе строгият пастрок, а другият бе скромната и майка.
Поболя се Пепеляшка от мъка и от скръб.
Отново бе нещастна, и пое по своя път.
Мина що се мина – година, или две,
У дома пристигна с усмихнато лице.
От тъгата нямаше следа – това веднага се разбра.
И името си бе сменила – от пепел блясък стана тя!
Прекръстила се бе – Надежда наричаше се вече.
Замина със скръбта в сърцето, а се завърна с радостта.
Разбрала бе какво я мъчи през всички тези лоши дни,
и вдигна страшна врява в къщи на своите роднини зли.
Прибра си в куфара багажа, отиде пак при своята любов.
А той я чакаше усмихнат! Тъй започна техният живот!
Далеч от хорските обиди, и от родителите зли,
Надежда бе така щастлива както никога преди.
Разбрала, че от свои няма полза, тя своя път сама избра.
Бе щастлива и доволна! Откри Надежда любовта!
На своя дом тя прага не пристъпи,
живееше в дома на своя мъж.
На думата си не отстъпи,
на клетвите си удържа.
Надежда спря да се тревожи за минали неща.
Никога парцалите не сложи –
захвърли ги дълбоко в пепелта!
И само името и – Пепеляшка –
остана като знаме да трепти.
Остана споменът за нейният живот,
и сбъдналите се мечти!

Два живота

Два живота Бог създаде,
и ги гледаше отгоре –
не ги предаде.
Обичаше ги двамата еднакво,
но живяха заедно за кратко.
Два живота заедно живяха,
и добро и лошо те деляха.
За кратко заедно се смяха,
сърцата им в едно се сляха.
Два живота бяха неразделни,
Два живота имаха мечти!
С колко трудности се сблъскаха,
с проблеми …!
Животът тежък ги внезапно раздели!

Корабът на мечтите!

Животът ми се променя бързо
щом не си до мен.
Лято е, а аз сякаш замръзвам –
зимен ми се струва всеки летен ден.
Няма радост без тебе,
няма смях и мечти,
всичко променя се с времето,
само чувствата ми не ще промениш!
Не можеш да убиеш любовта,
да ме научиш да те мразя.
Дори да си на края на света,
любовта остава в мен и ще я пазя.
Ти си някъде далече –
на корабът на нашите мечти.
Благодаря ти, че не се отрече
от мен, от себе си дори!
Бъди все тъй любящ и искрен,
и никога не се променяй ти!

Ако ме искаш!

Ако знаеш как шуми гората,
и ме изпълва със тъга,
ако знаеш как усещам вятъра,
а не мога в миг да полетя,
за да усетя полъха ти нежен,
да ме докоснеш с твоята ръка,
да ми покажеш, че не си небрежен,
за да усетя любовта!
А после нека да умра!
В обятията твои да потъна,
в прегръдките ти нека да горя,
а след това пусни ме да се върна,
за да опитам да се променя.
А после ако трябва ще умра!
Ако ме искаш, с тебе ще остана,
ще бъда твоя мъничка звезда.
На любовта си аз останах вярна,
не искам с никой да те заменя.
За тебе съм готова да умра!