2017 by aleksis Гроб Там, дето са скалите, лозите и цветята, самотен гроб белее, и кротко зеленее. Венците са край него, но вяхнат вече те. Едно момче ги жално гали, и тихичко ридае. И ето – пада мракът там, дето са скалите. Едно момче си тръгва със сълзи на очите! Оценяване:Споделяне:Натиснете, за да споделите в Twitter(Отваря се в нов прозорец)Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец)Харесване на това:Харесвам Зареждане... Свързани