Там, дето са скалите,
лозите и цветята,
самотен гроб белее,
и кротко зеленее.
Венците са край него,
но вяхнат вече те.
Едно момче ги жално гали,
и тихичко ридае.
И ето – пада мракът
там, дето са скалите.
Едно момче си тръгва
със сълзи на очите!
Advertisements
