Гроб

Там, дето са скалите,
лозите и цветята,
самотен гроб белее,
и кротко зеленее.
Венците са край него,
но вяхнат вече те.
Едно момче ги жално гали,
и тихичко ридае.
И ето – пада мракът
там, дето са скалите.
Едно момче си тръгва
със сълзи на очите!
Реклами

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s