Гроб

Там, дето са скалите,
лозите и цветята,
самотен гроб белее,
и кротко зеленее.
Венците са край него,
но вяхнат вече те.
Едно момче ги жално гали,
и тихичко ридае.
И ето – пада мракът
там, дето са скалите.
Едно момче си тръгва
със сълзи на очите!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s