Сбогуване

Ти тръгваш! Накъде? Не зная!
Поемаш своя път сега,
а аз поглеждам към безкрая…
Уви! Далеч е любовта!
Ти беше слънчев лъч след буря,
ти беше вечна синева.
Не исках аз да те изгубя –
съдбата пожела това.
Сълзи пред никого не лея,
пази това, което взе.
За тебе вече не копнея.
Довиждане, момче!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s