В очите на едно дете съзрях невидима тъга, че майка му далеч е днес, а то само е на света. Дори при родния си татко то чувства тази самота, че няма си до него майка, която да го гали с топлота. Майчината обич свята не грее в детската душа. Очи си има, а е сякаш сляпо за радостта, че има си баща. Детето се създава със любов, за да расте доволно и щастливо. Тъй скъп е детският живот, когато майка му от него си отива. В очите на едно дете съзрях омраза към тази, що живот му е дарила, че сякаш носи в себе си зараза, която дълго от детето си е крила. Детето е мъничко цвете, което се създава със любов, за да не е сираче клето, а за да има жажда за живот!
БЛОГОСТИХЪ 