Твоето момиче

Щом прекрачиш дървения праг,
пристъпи към стария креват.
Твоето момиче там лежи,
и от очите и бликат сълзи.
Болката в сърцето я мори,
но мисълта за тебе я теши.
Ти по челото я погали,
и до нея кротко поседни.
Нежно и със обич целуни я,
кичур коса от челото махни.
После от леглото ти стани,
и тихичко вратата затвори.
Ще плачеш за твоето момиче,
макар, че няма хич да ти прилича.
Момче си ти, а вече и мъж –
не се предавай отведнъж.
Клетото момиче ще умре,
и ти го знаеш най-добре.
Готов си с нея да умреш,
но никога не ще я предадеш.
И ако някога се влюбиш пак
не ще да бъде смъртен грях.
Защото не за всяка болка има лек,
но с любовта спасява се човек!

 

Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s