Твоето момиче

Щом прекрачиш дървения праг,
пристъпи към стария креват.
Твоето момиче там лежи,
и от очите и бликат сълзи.
Болката в сърцето я мори,
но мисълта за тебе я теши.
Ти по челото я погали,
и до нея кротко поседни.
Нежно и със обич целуни я,
кичур коса от челото махни.
После от леглото ти стани,
и тихичко вратата затвори.
Ще плачеш за твоето момиче,
макар, че няма хич да ти прилича.
Момче си ти, а вече и мъж –
не се предавай отведнъж.
Клетото момиче ще умре,
и ти го знаеш най-добре.
Готов си с нея да умреш,
но никога не ще я предадеш.
И ако някога се влюбиш пак
не ще да бъде смъртен грях.
Защото не за всяка болка има лек,
но с любовта спасява се човек!

 

Реклами

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s