Оцени ме, щом ме загуби, и протегна за прошка ръка. Аз вдигнах ръка, но не за прошка, а за да изтрия от лицето ти сълза. И си тръгнах! Защо да оставам, щом отминала е любовта? Ти нарани дълбоко душата ми, и остави във мене следа. Не ще простя изневярата, лъжата и подлостта! Ти погуби душата ми, уби една красива мечта. С теб споделяхме болки и радости, а знаех, че имаш друга. Може би грешка направих, но повярвай – беше ми трудно! Да разкрия твоята тайна, и сама да убия любовта – бе тежко за мен, но се справих. Голяма бе тази цена! Знаех, че дълго ще страдам, но не спрях, напред продължих макар, че не бе пътят кратък… …А след теб останаха само следи!
