Да си тръгна нямам сили, как да те оставя сам, че душата ти ранима пак потънала е в мрак. И да пиеш, и да плачеш, няма да се върне тя, ще е птица отлетяла, но с простреляни крила. Ти отново ще се смееш, и ще бъдеш пак щастлив, за нея няма да копнееш. Ще се радваш, че си жив, за да видиш как потъва тя във своята беда, но не я посрещай вечер, не и подавай ти ръка. Върви по своя път самичък, дори сърцето да кърви. Имай си приятелче добричко, с което можеш да си споделиш. Животът е безкраен кръговрат, върви към него с чисто сърчице. Бъди все същият инат с усмивка свежа… …Като вечното дете!
