Вечното дете

Да си тръгна нямам сили,
как да те оставя сам,
че душата ти ранима
пак потънала е в мрак.
И да пиеш, и да плачеш,
няма да се върне тя,
ще е птица отлетяла,
но с простреляни крила.
Ти отново ще се смееш,
и ще бъдеш пак щастлив,
за нея няма да копнееш.
Ще се радваш, че си жив,
за да видиш как потъва
тя във своята беда,
но не я посрещай вечер,
не и подавай ти ръка.
Върви по своя път самичък,
дори сърцето да кърви.
Имай си приятелче добричко,
с което можеш да си споделиш.
Животът е безкраен кръговрат,
върви към него с чисто сърчице.
Бъди все същият инат
с усмивка свежа…
…Като вечното дете!