Пролетно!

Из „Дневниците на Алексис“!

Един ден, преди да дойде пролетта, решавам да изляза на разходка.
Но накъде да вървя?
Познавам града като дланта си, или поне така си мисля, докато пресичам пешеходната пътека.
Край мен профучава някаква кола, толкова бързо, че не виждам нито шофьора, нито номера.
Ядосвам се мислено – на кой да се оплача?
Наоколо няма дори регулировчик!
Не, че някога е имало!

Вървя по улицата, която води към зоопарка, и се чудя кога ще стигна.
Искам тишина, а там е най-подходящото място.
Няма коли, няма улици, които да пресичаш, само шумът на реката и пеенето на птичките смущават спокойствието ти.
Та, за там се бях запътила!
А оттам накъде?
Стигам до входа на самия парк! Тук вече е различно – тишината ме зове. Поглеждам нагоре и виждам рогата на козела, а след малко и самия него – величествен и горд.
Сега там няма никого, а колко народ имаше едно време!
Катереха се върху му, снимаха се на самите му рога, без да ги е страх, че може да паднат.
А е толкова високо!
Свивам вдясно от алеята, изкачвам стълбите, които едва се виждат, и стигам до чешмата. Ако човек дойде на това място ще забележи, че има чешма, но не и вода. А някога водата течеше весело и дори хората си наливаха от нея, и се прибираха с пълни туби.
Сега коритото е сухо, мястото е обрасло, а хора – никакви!
Как се променя животът!
Чувам детски смях и весели гласчета – майките са извели децата на разходка!
Къде да ги заведат, ако не тук, в парка?
По надолу има фитнес на открито, чувам скърцането на уредите
и детския смях. Виждам седнали по пейките майки, ровейки се в телефоните си, но зорко наблюдаващи играещите деца.
Времето е приятно, пролетно!
Внезапно излиза ветрец – хладен, мразовит!
Майките подвикват на децата, че тръгват, и те послушно се отправят към изхода на парка.
Аз ги гледам отвисоко – гледката е прекрасна!
Продължавам разходката си към зоопарка!
Разглеждам животните – няма кой знае колко, но е интересно да ги зяпаш. Заобикалям ламата, която има навика да плюе по хората. Отдалеч наблюдавам маймуните, опитващи се да докопат нечии коси, макар, че някакви туристи се забавляваха с тях, подавайки им ръка.
Вътрешно се усмихвам – не знаят, че маймуните могат да държат здраво!
Знам го от личен опит!
Затова и не се приближавам много!
Стигам до мечките, които вече са се прибрали, и продължавам надолу. Вятърът се усилва, и е време и аз да се прибирам.
Уж пролет, а пак е студено!
Кога ще дойде лятото?
И напук на студа, някак ми е топло и мило!
На изхода на парка се сещам, че пропуснах язовира.
Нищо, ще отида друг път!
Може би следващата пролет!
Решавам да отскоча до края на града. Тук вече се оглеждам изненадано. Някога в тази част се мъдреха няколко къщички, а сега е пълно с нови сгради – къде завършени, къде не.
Мислех си, че познавам града!
Не и тази част от него обаче!
Има още много за разглеждане, но отлагам този оглед. Изминавам дългия път към дома, обещавам си, че ще разгледам всичко, като си дойда следващия път.
Прибирам се в топлата си къщурка и ми е весело.
Разходката ме освежи, свежия въздух на парка ме зареди с енергия и добро настроение!
Макар, че не разгледах докрай останалата част от града, ми е някак свежо.
Пролетно!
document.oncontextmenu = function() { alert(‘Десният бутон е забранен! :)’); return false; }

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s