Изгубени мечти

Приятелка любима някога си имах,
но тя далеч замина, остави ме самичка.
Изминаха години, не я забравих, чаках,
но тя не се завърна. За нея дълго плаках!
С други запознах се, пресъхнаха сълзите.
Благодарение на тях не бях сама в мечтите.
И ето, че веднъж звънна телефонът,
а вън валеше дъжд – силен, пороен.
Отсреща чу се глас – много тих,
забравен вече, ала тъй любим.
Моята приятелка завърнала се бе,
но не беше вече същото усмихнато дете.
Нямаше я нейната усмивка,
която правеше я тъй красива.
Тя със сълзи на очи
ми разказа свойта орисия.
Плачех заедно със нея,
когато си отиваше от мен,
но как щастливо биеше сърцето,
когато зърнах я във този ден.
И ако някога се тя завърне
във родния си град,
ще знае, че съм тук и чакам,
ще дойде, ще се смеем пак.
Изгубих те и те намерих,
сега по други стъпки крача.
Но знай, приятелко любима –
на мойто рамо можеш да поплачеш!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s