Приятелите не предавам – ако са истински! Разбирам кой е верен – когато ми се плаче ще се намери рамо на което да опра глава и да изплача болката, а не в сърцето си да я тая. Приятели да имаш малко, но да са истински, а не пред теб да се подмазват и после крак да ти подлагат. Да бъдеш верен не е лесно! Да сбъркаш е човешко! Ако си ти приятел мой, грешките си ще признаеш. Приятели! На вас ще кажа: простите ли, ще ви простят! А дните бързо отминават – приятелите винаги остават!
БЛОГОСТИХЪ 