Небето днес решило е да плаче!

Небето днес решило е да плаче!
О, ти небе, недей изпраща сълзи,
не ги вини за грешките, че даже
и аз не мога като тебе да съм тъжна.
Една звезда реши да се покаже,
но облакът закри я, и за миг
забравих, че небето тази нощ
ще плаче за онези, що ги няма вече,
и за тях небето вечно ще вали.
Бащина невеста влиза тихо
във стая някаква (тя нечия не е била).
Оглежда се намръщено и зло,
прозореца затваря – май и тя ще плаче.
Захвърля плаща бащин на земята.
Тя – мащехата – майка никога не е била!
Бащин дом и родна стряха
най-безцеремонно поругаха.
Къде ще грее бащино огнище,
кого ще гали майчина ръка?
Изхвърлили са всичко на бунището,
без дори да мислят за клетите деца.
Небето май се кани да заплаче!
О, ти небе, поспри се, не плачи!
Тя мащеха е, ала не на всички,
все още майка е и прави добрини.
Българийо в робиня те превърнаха,
а бориха се те – великите
за свободата, що живеем днес…
Свобода ли е, или е слободия?
За това ли е била борбата тяхна –
на героите, оставили кръвта си
в канавките, намерили смъртта си
без да мислят за живота свой?
Небето днес решило е да плаче!
Плачи небе, болката излей!
За децата Български – сираците – плачи!
За тях дано някога, някой ден да се смилиш.
Направи така, че слънце да изгрей!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s