Странна топлина

Сърцето ми вече не диша,
уморено от житейска несрета.
Животът през рамото ми наднича
потопен в река от самота.

Но огънят още топлее
подклаждан от мъжка ръка.
Душата все повече зрее
сред дарени със обич цветя.

За нестихващия огън в сърцето ми,
и за тази странна топлина,
е виновна усмивката на лицето ти.
За всичко е виновна любовта!

Реклами

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s