Странна топлина

Сърцето ми вече не диша,
уморено от житейска несрета.
Животът през рамото ми наднича
потопен в река от самота.

Но огънят още топлее
подклаждан от мъжка ръка.
Душата все повече зрее
сред дарени със обич цветя.

За нестихващия огън в сърцето ми,
и за тази странна топлина,
е виновна усмивката на лицето ти.
За всичко е виновна любовта!

Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s