На върха на света

Когато скочиш в пропаст
и тъмна сянка те обвие,
когато почувстваш болка,
и прах сърцето ти покрие,
когато тялото ти се отпуска
в прегръдката всесилна на смъртта,
усещаш, че те вика –
зове те майката земя.
Усещаш, че летиш към нови светове.
Искаш да крещиш, протягаш две ръце!
Към вечните простори повдигаш ти очи,
търсиш в себе си опора,
в очите появяват се сълзи.
Страшен вик изпълва твоята душа.
Учуден се оглеждаш – нима е сън това?
В очите ти красиви блести една сълза,
че за миг си бил на върха на света!
Реклами

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s