На върха на света

Когато скочиш в пропаст
и тъмна сянка те обвие,
когато почувстваш болка,
и прах сърцето ти покрие,
когато тялото ти се отпуска
в прегръдката всесилна на смъртта,
усещаш, че те вика –
зове те майката земя.
Усещаш, че летиш към нови светове.
Искаш да крещиш, протягаш две ръце!
Към вечните простори повдигаш ти очи,
търсиш в себе си опора,
в очите появяват се сълзи.
Страшен вик изпълва твоята душа.
Учуден се оглеждаш – нима е сън това?
В очите ти красиви блести една сълза,
че за миг си бил на върха на света!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s