Тук – край старата върба имаше една чешма!
Допреш ли устни – в миг се подмладяваш,
от болен пак здрав ставаш!
Това бе живата вода, която криеше живеца
на човешката душа.
От човек тя правеше човече, ала я няма вече!
Отнеха старата върба, а с нея – вечната чешма.
Но хората запомниха живеца!
Запомниха те живата вода, и спомняха си я с тъга!
Легендата остана жива в човешката душа!
И само новата постройка напомня за една чешма,
за старата върба, за живата вода!
Реклами
