Тук – край старата върба имаше една чешма! Допреш ли устни – в миг се подмладяваш, от болен пак здрав ставаш! Това бе живата вода, която криеше живеца на човешката душа. От човек тя правеше човече, ала я няма вече! Отнеха старата върба, а с нея – вечната чешма. Но хората запомниха живеца! Запомниха те живата вода, и спомняха си я с тъга! Легендата остана жива в човешката душа! И само новата постройка напомня за една чешма, за старата върба, за живата вода!
БЛОГОСТИХЪ 