Това бях аз

Едно дете играеше на двора,
облечено във синя светлина.
В блажени часове не чувстваше умора!
Не бе само във свойта самота!
Внезапно гръм удари, светкавица проблясна,
детето се приведе уплашено, само.
Сякаш светлината в миг угасна!
До него имаше едно дърво!
Плисна дъжд, дървото се разтресе
от внезапно появилият се вятър.
Гръм жесток отново се разнесе!
Не издържа детето и…избяга!
Влезе в стаята си и заплака,
уплашено от бурята навън.
Нямаше какво да прави в мрака –
заспа спокойно в детския си сън!
Сънуваше, че броди сам-самичко
по улиците, в тъмна, страшна нощ,
и сякаш чуждо беше всичко –
то търсеше страхливо своя дом.
Приведено зад дъб огромен
то плачеше, ридаеше на глас.
А тишината бе така злокобна!
…Внезапно се събуди в късен час!
Едно дете завивката отметна,
на своя детски страх засмя се с глас.
Слънчев лъч след час просветна…
Това дете бях аз!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s