Морето ме вика!

Необятната морска шир ме зове,
привлича ме с естествената си красота.
Дори и насън все към нея аз тичам, 
за да прогоня своята самота.

Примамва ме морето със своята сила,
примамва ме корабът на моите мечти.
Там търся ръката ти – нежна и мила,
която да изтрие моите сълзи.

Вървя по пътеките наши в нощта,
търся твоите не заличени следи.
Дали не оставихме там любовта – 
там, където се сплетоха нашите съдби!

Морето ме вика! Аз тичам натам
с надеждата, че ще ме чакаш ти.
Любовта ми е искрена, за твоята знам.
Ти също си влюбен, нали?

Обичай ме силно, поискай ме пак,
нека се прегърнем на брега.
Морето ме вика и дава ми знак.
Край него е стаена любовта!

Реклами

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s