Морето ме вика!

Необятната морска шир ме зове,
привлича ме с естествената си красота.
Дори и насън все към нея аз тичам, 
за да прогоня своята самота.

Примамва ме морето със своята сила,
примамва ме корабът на моите мечти.
Там търся ръката ти – нежна и мила,
която да изтрие моите сълзи.

Вървя по пътеките наши в нощта,
търся твоите не заличени следи.
Дали не оставихме там любовта – 
там, където се сплетоха нашите съдби!

Морето ме вика! Аз тичам натам
с надеждата, че ще ме чакаш ти.
Любовта ми е искрена, за твоята знам.
Ти също си влюбен, нали?

Обичай ме силно, поискай ме пак,
нека се прегърнем на брега.
Морето ме вика и дава ми знак.
Край него е стаена любовта!

Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s