Когато мълчим…

Когато мълчим, ние всъщност говорим…
Говорим с очите си…
Очите изричат онова, което често премълчаваме,
а премълчаваме нещо, за да прикрием.
Прикриваме неизказаното чрез мълчанието,
мълчанието ни прави слаби.
Слаби сме не защото не говорим,
а защото няма нужда от думи понякога.
Понякога е нужно да мълчим,
понеже нищо няма за изричане.
Изричаме нещо, което ни тежи,
тежи, когато се чувстваме безсилни.
Безсилието ни е оправдано!
Защо да говорим,
ако друг ще нараним?
Нараняваме някого спонтанно,
затова по-добре да замълчим.
Когато мълчим, ние всъщност казваме повече,
очите говорят, но не и устните.
И щом устните отказват да говорят,
очите изразяват онова,
което мислено прикриваме,
без да спорим, без да викаме…
Затова говорим мислено, с очите си,
докато мълчим…ние се разбираме…
Решението на всеки спор намираме…!
Когато мълчим, ние всъщност говорим…
без да си викаме, без да спорим!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s