Шуми реката на моето детство –
реката, събрала безброй детски смях.
Връщам се назад в света на вълшебството,
където щастлива край нея растях.
Весели птички ми пееха песни,
с тях бързо минаваха летните дни.
Вечер си лягах, и заспивах с надежда,
и хиляди детски мечти.
Исках животът ми тук да премине –
край моята славеева река,
а днес мечтата ми бавно умира…
Отивам си! Зад себе си оставям радостта!
Моето детство остава зад мен,
но славееви песни изпълват сърцето ми.
Време е сега да погледна напред,
и да последвам съдбата си.
И въпреки, че ми е трудно да си тръгна –
такава може би била е моята съдба –
глава назад не ще обърна.
Ще го направя в името на любовта!
Advertisements
