Шуми реката на моето детство – реката, събрала безброй детски смях. Връщам се назад в света на вълшебството, където щастлива край нея растях. Весели птички ми пееха песни, с тях бързо минаваха летните дни. Вечер си лягах, и заспивах с надежда, и хиляди детски мечти. Исках животът ми тук да премине – край моята славеева река, а днес мечтата ми бавно умира… Отивам си! Зад себе си оставям радостта! Моето детство остава зад мен, но славееви песни изпълват сърцето ми. Време е сега да погледна напред, и да последвам съдбата си. И въпреки, че ми е трудно да си тръгна – такава може би била е моята съдба – глава назад не ще обърна. Ще го направя в името на любовта!
БЛОГОСТИХЪ 