Спомен за Вая!

В нощта на 14 – ти февруари
получих Купидонче за късмет.
Помислих си, че някой с мен се гаври,
и без да се замисля, го проклех.
На ум злокобна клетва произнесох,
на глас да я изкажа, не посмях.
Упреци от никой не отнесох,
и постъпката си оправдах.
Почти веднага Купидонче второ
покоси ме с неочакваната вест,
че край езеро в градче съседно
е загинал млад плувец.
В мига, щом името прочетох,
сърцето ми се сви, и пребледнях.
Към гибел аз самата го поведох,
но много късно го разбрах.
Дружка беше му една акула,
втората му майка беше ВАЯ,
в просъница им чувах даже хулите.
Простиха ли ми? И до днес не зная!
Всяка вечер притаявах се в скалите,
плачех, и за прошка им се молих,
че помнех и на двете добрините,
но вместо прошка, аз презрение измолих.
И така заспивах всяка вечер!
Промених ли себе си? Не зная!
Акулата я няма вече!
Остана само езерото ВАЯ!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s