Два живота Бог създаде, и ги гледаше отгоре – не ги предаде. Обичаше ги двамата еднакво, но живяха заедно за кратко. Два живота заедно живяха, и добро и лошо те деляха. За кратко заедно се смяха, сърцата им в едно се сляха. Два живота бяха неразделни, Два живота имаха мечти! С колко трудности се сблъскаха, с проблеми …! Животът тежък ги внезапно раздели!
Животът ми се променя бързо щом не си до мен. Лято е, а аз сякаш замръзвам – зимен ми се струва всеки летен ден. Няма радост без тебе, няма смях и мечти, всичко променя се с времето, само чувствата ми не ще промениш! Не можеш да убиеш любовта, да ме научиш да те мразя. Дори да си на края на света, любовта остава в мен и ще я пазя. Ти си някъде далече – на корабът на нашите мечти. Благодаря ти, че не се отрече от мен, от себе си дори! Бъди все тъй любящ и искрен, и никога не се променяй ти!
Ако знаеш как шуми гората,
и ме изпълва със тъга,
ако знаеш как усещам вятъра,
а не мога в миг да полетя,
за да усетя полъха ти нежен,
да ме докоснеш с твоята ръка,
да ми покажеш, че не си небрежен,
за да усетя любовта!
А после нека да умра!
В обятията твои да потъна,
в прегръдките ти нека да горя,
а след това пусни ме да се върна,
за да опитам да се променя.
А после ако трябва ще умра!
Ако ме искаш, с тебе ще остана,
ще бъда твоя мъничка звезда.
На любовта си аз останах вярна,
не искам с никой да те заменя.
За тебе съм готова да умра!
Няма ли да свърши тази зима? Нима не съществува щастие за нас? Иде пролет, а дъждът проливен сърцето ми сковава в мраз. Толкова далече си сега, а искам спомена да върна. Да мога да протегна ръка, и да те прегърна. Спомни си миналото лято, спомни си моите очи. Сърцето ми е на любов богато! Успя да я откриеш само ти!
