Пламък

Две сълзи измокриха лицето ми,
и ме накараха да бъда силна.
Някакъв трън прободе сърцето ми –
почувствах как тъгата си отива.
Смъртта погуби душата ми,
и я превърна в камък.
Но в деня, в който се сляха телата ни,
почувствах в сърцето си пламък.
Този пламък живее в очите ти,
когато нежно ме докосваш.
Покориха ме ръцете ти!
Твоят пламък сърцето ми жигоса!
И остана да гори до днес,
може би до края на живота ни.
Нека го запалим! Да пламти!
Да не може никой да ни раздели!
Реклами

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s