Пламък

Две сълзи измокриха лицето ми,
и ме накараха да бъда силна.
Някакъв трън прободе сърцето ми –
почувствах как тъгата си отива.
Смъртта погуби душата ми,
и я превърна в камък.
Но в деня, в който се сляха телата ни,
почувствах в сърцето си пламък.
Този пламък живее в очите ти,
когато нежно ме докосваш.
Покориха ме ръцете ти!
Твоят пламък сърцето ми жигоса!
И остана да гори до днес,
може би до края на живота ни.
Нека го запалим! Да пламти!
Да не може никой да ни раздели!

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s