Пламък

Две сълзи измокриха лицето ми,
и ме накараха да бъда силна.
Някакъв трън прободе сърцето ми –
почувствах как тъгата си отива.
Смъртта погуби душата ми,
и я превърна в камък.
Но в деня, в който се сляха телата ни,
почувствах в сърцето си пламък.
Този пламък живее в очите ти,
когато нежно ме докосваш.
Покориха ме ръцете ти!
Твоят пламък сърцето ми жигоса!
И остана да гори до днес,
може би до края на живота ни.
Нека го запалим! Да пламти!
Да не може никой да ни раздели!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s