Твоят избор…

Ти избра да си отидеш,
и ни обрече на тъга.
Бъди щастлив, където си,
а ние ще живеем в самота…
Брегът е пуст, морето те зове,
но не ще го видиш вече ти.
Само лодките ще ни напомнят,
че някога моряк си бил и ти.
Брегът безлюден е, и иде зима.
Опустява малкото градче.
Дойде ли този миг – да си замина?
Не знам това, но знам, че ще живееш
завинаги във моето сърце!

Пепеляшка

В страна далечна и незнайна живееше момиче.
Щастливо бе със свойте тайни, обичаше да тича.
Пастрокът и бе много строг, а майка и бе скромна.
Животът им вървеше зле, и тя не бе доволна.
Момичето бе много тъжно – плачеше и ден и нощ,
спеше малко през нощта, през деня то бе нещастно.
Наричаше се Пепеляшка! Тъй виждаше живота свой –
в началото като слугиня, по-късно в приказна принцеса.
Но приказката бе едно, животът – нещо друго.
В приказките стават чудеса, но животът не е приказка!
Пепеляшка бе нещастна! Първата любов изгуби,
втората бе подла и безчестна, третата пък трая месец само.
Съдбата и бе много тежка, тежък бе и нейният живот,
но ето, че за сетен път тя срещна новата любов.
Щастлива беше с него Пепеляшка, но много хора ги деляха.
Един от тях бе строгият пастрок, а другият бе скромната и майка.
Поболя се Пепеляшка от мъка и от скръб.
Отново бе нещастна, и пое по своя път.
Мина що се мина – година, или две,
У дома пристигна с усмихнато лице.
От тъгата нямаше следа – това веднага се разбра.
И името си бе сменила – от пепел блясък стана тя!
Прекръстила се бе – Надежда наричаше се вече.
Замина със скръбта в сърцето, а се завърна с радостта.
Разбрала бе какво я мъчи през всички тези лоши дни,
и вдигна страшна врява в къщи на своите роднини зли.
Прибра си в куфара багажа, отиде пак при своята любов.
А той я чакаше усмихнат! Тъй започна техният живот!
Далеч от хорските обиди, и от родителите зли,
Надежда бе така щастлива както никога преди.
Разбрала, че от свои няма полза, тя своя път сама избра.
Бе щастлива и доволна! Откри Надежда любовта!
На своя дом тя прага не пристъпи,
живееше в дома на своя мъж.
На думата си не отстъпи,
на клетвите си удържа.
Надежда спря да се тревожи за минали неща.
Никога парцалите не сложи –
захвърли ги дълбоко в пепелта!
И само името и – Пепеляшка –
остана като знаме да трепти.
Остана споменът за нейният живот,
и сбъдналите се мечти!