Просякиня

Една самотна майка на площада
просеше за мъничко живот.
Сякаш щеше да си върне с хляба
любовта, и хорската любов.
Едно дете край нея се поспря,
подхвърли камъче и си отмина.
Жената се наведе, взе го тя,
уста и не отвори да проклина.
Косата и – отдавна неизмита –
падна върху благородното чело.
Посегна тя, и гордо я отметна.
Не ще заплаче! Нямаше защо!
Ще позволим ли на нашите майки
да просят залъче живот?
Не! Да бъдем примерни поне за малко,
да ги дарим със нашата любов!

Хлапакът

Сред всички тези лъскави коли,
сред всички тези лъскави палати,
живееше един богат хлапак,
и правеше се на юнак.
Веднъж обаче буря се изви,
и всичко лъскаво строши.
Хлапакът със наведена глава,
по улиците тръгна със сълзи на очи,
и чак сега разбра:
„Не всичко е богатство и пари!“

Спомен за Вая!

В нощта на 14 – ти февруари
получих Купидонче за късмет.
Помислих си, че някой с мен се гаври,
и без да се замисля, го проклех.
На ум злокобна клетва произнесох,
на глас да я изкажа, не посмях.
Упреци от никой не отнесох,
и постъпката си оправдах.
Почти веднага Купидонче второ
покоси ме с неочакваната вест,
че край езеро в градче съседно
е загинал млад плувец.
В мига, щом името прочетох,
сърцето ми се сви, и пребледнях.
Към гибел аз самата го поведох,
но много късно го разбрах.
Дружка беше му една акула,
втората му майка беше ВАЯ,
в просъница им чувах даже хулите.
Простиха ли ми? И до днес не зная!
Всяка вечер притаявах се в скалите,
плачех, и за прошка им се молих,
че помнех и на двете добрините,
но вместо прошка, аз презрение измолих.
И така заспивах всяка вечер!
Промених ли себе си? Не зная!
Акулата я няма вече!
Остана само езерото ВАЯ!

Труден избор!

Шуми реката на моето детство –
реката, събрала безброй детски смях.
Връщам се назад в света на вълшебството,
където щастлива край нея растях.
Весели птички ми пееха песни,
с тях бързо минаваха летните дни.
Вечер си лягах, и заспивах с надежда,
и хиляди детски мечти.
Исках животът ми тук да премине –
край моята славеева река,
а днес мечтата ми бавно умира…
Отивам си! Зад себе си оставям радостта!
Моето детство остава зад мен,
но славееви песни изпълват сърцето ми.
Време е сега да погледна напред,
и да последвам съдбата си.
И въпреки, че ми е трудно да си тръгна –
такава може би била е моята съдба –
глава назад не ще обърна.
Ще го направя в името на любовта!

За свободата!

Къде летите, гълъбчета бели?
Ако можех, бих дошла със вас,
бих летяла на крилете смели…
за жалост нямам вашият кураж!
Едва четиринадесетгодишна
във златна клетка заживях,
и тъй – затворена – ви аз следях.
За свободата закопнях!
Летете, гълъбчета бели!
За свободата гукаше едно от вас.
В златна клетка цял живот живя,
за да намери свобода в смъртта…!