Искам теб

Изгубих се по пътя към теб.
Сега не знам накъде да вървя.
Колко мъка остави във мен.
А някога за тебе горях.
Мога да те видя и в съня си.
Тогава само двама ще горим.
Ела, не бягай, още съм с ума си.
Бъди мъжът, който някога ме бе пленил.

Обещавам

Обичай ме, когато ти крещя.
Бъди до мен, когато съм ядосана.
Едва ли ще усетиш слабостта.
Ще мислиш, че съм просто невъзможна.
Аз може често да съм лоша.
Във мен ще виждаш само зла жена.
Ако се влюбиш, ще си трайно омагьосан.
Мечтите ти ще сбъдна с лекота.

Обичах теб

Оставих спомена зад себе си.
Болеше, но се примирих.
Исках да съм с теб завинаги.
Чаках те, и те открих.
Аз не съм онази същата.
Хапя всеки, който доближи.
Теб те няма вече, мъртъв си.
Една звезда за мен в нощта гори.
Бил е писан този край, уви!

Твоят избор…

Ти избра да си отидеш,
и ни обрече на тъга.
Бъди щастлив, където си,
а ние ще живеем в самота…
Брегът е пуст, морето те зове,
но не ще го видиш вече ти.
Само лодките ще ни напомнят,
че някога моряк си бил и ти.
Брегът безлюден е, и иде зима.
Опустява малкото градче.
Дойде ли този миг – да си замина?
Не знам това, но знам, че ще живееш
завинаги във моето сърце!

Два живота

Два живота Бог създаде,
и ги гледаше отгоре –
не ги предаде.
Обичаше ги двамата еднакво,
но живяха заедно за кратко.
Два живота заедно живяха,
и добро и лошо те деляха.
За кратко заедно се смяха,
сърцата им в едно се сляха.
Два живота бяха неразделни,
Два живота имаха мечти!
С колко трудности се сблъскаха,
с проблеми …!
Животът тежък ги внезапно раздели!