Цвете за теб

Днес тръгвам отново с две рози в ръка
към моя любим морски град.
Но пътят е дълъг, навява тъга,
защото не си между нас.
Ти бе светлината във нашите дни,
плаче до мен твоят брат.
Защо си отиде и ни остави сами
в твоят красив роден град?
Морето ни вика, а ние стоим
пред гроба ти пуст и студен.
Години отминаха, а все още тъжим.
Изглеждаш ми тъй уморен!
Очите ти сини изгарят лицата ни,
и мъка разкъсва ни пак.
Горчиви сълзи обливат лицата ни.
Не виждаме падналия мрак.
Съдбата реши да те вземе от нас,
и няма да има утеха.
В душите ни бавно промъква се мраз,
виждаме в небето комета.
В сърцата ни има и мъка и радост.
Ти ще останеш в гроба студен.
Ето, ветрецът напомня ни благо,
че вече сме тъй уморени.
Поглежда ме брат ти със скрита тъга,
и ме подсеща, че трябва да тръгвам.
Но аз пак ще дойда, дори и сама,
и цвете за теб ще откъсна.
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s