Очи, изпълнени със страх,
лице, потънало във прах.
Падаш върху пясъка унил,
и чудиш се дали си още жив.
Няма вода – жаждата да утолиш!
Глада не можеш да заситиш – няма хляб!
И ето, сякаш Господ праща от небето
палми, езеро в което
иска ти се да потънеш цял.
С последни сили – ни жив, ни умрял
ти стигаш до желания пейзаж,
но отчаян, със загубена надежда
откриваш – няма палми, ни вода…
… Уви! Всичко е било мираж!
Advertisements
