Очи, изпълнени със страх, лице, потънало във прах. Падаш върху пясъка унил, и чудиш се дали си още жив.
Няма вода – жаждата да утолиш! Глада не можеш да заситиш – няма хляб! И ето, сякаш Господ праща от небето палми, езеро в което иска ти се да потънеш цял.
С последни сили – ни жив, ни умрял ти стигаш до желания пейзаж, но отчаян, със загубена надежда откриваш – няма палми, ни вода… … Уви! Всичко е било мираж!
