Да съхраним във себе си детето

Детството минава безвъзвратно,
и младите години отминават.
Не можеш да ги върнеш ти обратно,
но споменът от тези дни остава.
Вървиш по пътя на старото време,
и може би забравяш, че си жив.
Въздишаш тежко, и без да искаш
връщаш се към делника сив.
Чувстваш, че животът отминава.
Уви! Не можеш да го спреш!
Приятелството само ни остава,
остава само скритият копнеж.
Ти остаряваш внезапно,
вървиш по брега на морето.
Дочакай и следващото лято,
но съхрани във себе си Детето!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s