Да съхраним във себе си детето

Детството минава безвъзвратно,
и младите години отминават.
Не можеш да ги върнеш ти обратно,
но споменът от тези дни остава.
Вървиш по пътя на старото време,
и може би забравяш, че си жив.
Въздишаш тежко, и без да искаш
връщаш се към делника сив.
Чувстваш, че животът отминава.
Уви! Не можеш да го спреш!
Приятелството само ни остава,
остава само скритият копнеж.
Ти остаряваш внезапно,
вървиш по брега на морето.
Дочакай и следващото лято,
но съхрани във себе си Детето!
Реклами

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s