Просякиня

Една самотна майка на площада
просеше за мъничко живот.
Сякаш щеше да си върне с хляба
любовта, и хорската любов.
Едно дете край нея се поспря,
подхвърли камъче и си отмина.
Жената се наведе, взе го тя,
уста и не отвори да проклина.
Косата и – отдавна неизмита –
падна върху благородното чело.
Посегна тя, и гордо я отметна.
Не ще заплаче! Нямаше защо!
Ще позволим ли на нашите майки
да просят залъче живот?
Не! Да бъдем примерни поне за малко,
да ги дарим със нашата любов!