Просякиня

Една самотна майка на площада
просеше за мъничко живот.
Сякаш щеше да си върне с хляба
любовта, и хорската любов.
Едно дете край нея се поспря,
подхвърли камъче и си отмина.
Жената се наведе, взе го тя,
уста и не отвори да проклина.
Косата и – отдавна неизмита –
падна върху благородното чело.
Посегна тя, и гордо я отметна.
Не ще заплаче! Нямаше защо!
Ще позволим ли на нашите майки
да просят залъче живот?
Не! Да бъдем примерни поне за малко,
да ги дарим със нашата любов!
Advertisements

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s