Просякиня

Една самотна майка на площада
просеше за мъничко живот.
Сякаш щеше да си върне с хляба
любовта, и хорската любов.
Едно дете край нея се поспря,
подхвърли камъче и си отмина.
Жената се наведе, взе го тя,
уста и не отвори да проклина.
Косата и – отдавна неизмита –
падна върху благородното чело.
Посегна тя, и гордо я отметна.
Не ще заплаче! Нямаше защо!
Ще позволим ли на нашите майки
да просят залъче живот?
Не! Да бъдем примерни поне за малко,
да ги дарим със нашата любов!
Реклами

Очаквам Вашите коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s